До вчера...

жадно ме изпиваше с момчешките си устни. На едри глътки пиеше.
Пиеше и се напиваше, и после още искаше.
До вчера ръцете ми бяха твоята обичана скамейка, гръдтта ми- вечното пританище . В аромат на лудост се къпеше. От младостта ми се опияняваше и по много от нея на тялото си даваше.
Питаше се живял ли бе преди мен изобщо. Отговори аз не давах." Ти си отговора"",казваше.
До вчера ме обичаше без време. Не наужким ме целуваше.
Осъзнал ли бе магията на любовта или в илюзорен свят живеехме?
До вчера искаше ме единствено за себе си. До болка липсвах ти след ден раздяла.
Страстта превърна се Не в пламък, а в буря от емоции по някоя незнайна още скала.

до днес,
когато
римите случайно наредиха се...роман любовен за кратко ни написаха.
.
до днес,

когато пуснах те да си починеш
а ти превърна свободата
в пустиня 
осеяна с миражи-изкушения...

да те пусна значи ли да се загубиш или
до днес бе трудно да откриеш себе си?


*
разстоянието между страстта и лудостта зависи от това с кое ъгълче на окото го измерваш...
*

Красиво!