На книгата попаднах "случайно". Стоеше си на рафта дълго време и ме подканваше да  посегна към нея,но аз не смеех .Един хубав летен ден, реших да експериментирам. Грабнах я,отворих на произволна страница и зачетох. Намерих толкова прилики с моята действителност и с действителността въобще, че започнах да чета. Увлякох се. Преводът е много добър. Картините- живи и наситени. Езикът - силен и много въздействащ. Метонимията с реалния живот е повече от очевидна,но за да бъде добре уловена трябва да се чете бавно. По този начин вникваш в смисъла и долавяш всички образи и детайли.

Книгата е "Гам" на Ерих Мария Ремарк. Страдал е отчаяно по Синия ангел Марлене Дитрих. Безумно влюбен Ремарк изписал над триста писма до нея, в някои от които иронично говори за героинята си Гам. В увода на романа цитира едно от тях:

 Само погледнете Равик: издраскан,милван,обсипан с целувки и оплют. Аз, Равик, съм виждал много вълчици, които умеят да променят външността си, но познавам само една такава пума. Прекрасно създание! Способна е на прелестни метаморфози, когато лунната светлина засияе над брезите.
 Видях я като дете,когато беше коленичила на брега на едно езеро и говореше с жабите. И докато тя говореше,на главите на жабите поникнаха златни корони. В нейния поглед се криеше такава сила на волята, че жабите не се превърнаха в крале.
  Видях я в една къща, когато с бяла престилка приготвяше бъркани яйца.
  Видях пумата като разярена тигрица, като непокорна Ксантипа, чиито дълги нокти се приближаваха към лицето ми.
 Видях пумата да си отива и исках високо да изкрещя, за да я предупредя, но не биваше да си отварям устата.
 Приятели мои, наблюдавали ли сте някога как пумата, подобно на пламък,грациозно се вие пред мен? Какво? Казвате ,че нещо е станало с мен? Че на челото ми гнои отворена рана и съм изгубил кичури от косата си?
 Така се получава с този, който живее с пума,приятели мои. Те понякога дерат, когато искат да те погалят, и нападат човека дори и насън.

Искам да споделя още няколко пасажа..

" Ти си като прилив, красив, помолещ, който се удря в дигата. Докато дигата издържа, той се разбива на пяна и се превръща в нежен прибой. Обича дигите и ги обгръща със своята дива бяла любов. Но тази любов е разрушение. Примамва и приласкава, напада и разкъсва с нежни ръце, докато парче по парче разкърти дигата и тя пропадне в лапите му. Но после той продължава през нея, воден от желанието да върви напред, да се разпенва, докато открие друга дига, която може да обгърне и разпени с пагубната си любов,докато не разруши и нея. Състоянието на дигата е известно сама на пазача, а не и на прилива; защото точно когато е най-любвеобилен, гибелта е най-близка"...

" Случайността е една от формите на съдбата - може би по-възбуждаща - но за сметка на това неизбежна...Важното на случайността е необмисленото отдаване. То става сляпо, без да бъде анализирано-кой от нас е по-объркан и лесно ли може това объркване да се превърне в напрегнато очакване на тегленето от лотарията...
По-ценно е да се наслаждаваш  до самозабрава на мекото отражение на лилиите в калайдисани вази, отколкото с часове да размишляваш  над смисъла на красивото. Настроенията  правят живота безкраен. Способността  на човек да се извиси до тях е  дар божи."

 

   "Зад този комплекс- любовта- зейва цяла пропаст. Опитвали са се да го покорят с цветовете на понятието и да опашат с градини кратера му. Но той винаги се облещва- гол и див, и неудържимо сграбчва онзи, който доверчиво му се е отдал. Себеотдаването означава смърт, а за да притежаваш трябва да избягаш. Под цъфналите рози се криеше остра сабя. Тежко на онзи,който се доверява. Но тежко и на онзи,който е разкрит. Трагедията не е в резултата, а в нагласата. За да спечелиш, трябва да загубиш; за да задържиш- да пуснеш на свобода. Не прозираше ли тук тайната, която отличава знаещите от начинаещите? И не беше ли познанието за трагизма на тези неща точно тяхното преодоляване? Познанието никога не води до свободно овладяване ; неговите граници стоят твърдо върху действителното. Причинно-следствената връзка и съдбата са неговите регистри. За знаещия,обаче, действителността не е нищо повече от символ; зад него започва кръгът и безкрайността. Това беше дяволски символ; защото боговете бяха весели и хитри. Колко ужас се криеше в тази веселост; колко бодли се криеха под цветовете! Нима има нещо по-змийско от живота ?”

 

следва продължение...

Даже и не знаех, че има подобна книга от него, а бе сред любимите ми автори .
Благодаря за инфото :)

книгата е непубликуван роман допреди няколко години...

Наскоро се запознах с част от творчеството на Ремарк. Сега се убеждавам, че определено трябва да продължа с начинанието :)
Благодаря за чудесните откъси..наистина

за мен е класика! Има уникален стил...и нещо много завладяващо и въздействащо в книгите му.
Радвам се, че и на теб ти харесва,brum !

Тази книга, не съм я чела, но ще я потърся!
Благодаря за удоволствието!

Тримата другари и най-вече Черният обелиск - истинско гнездо на така опасните пуми. И Равик - който се среща от Нищо ново на западният, та чак до Искрица живот. Имаш вкус.

благодаря!

харесва ми реалистичността в книгите му: съдбите на неговите герой белязани от войните и кризите след тях.Точно представил абсурдната и тежка реалност на живота по това време.

Мисвлех,че съм изчел всичко от него,но сега разбрах защо не знам за тази книга.Открих Ремарк преди повече от 20 години и тий веднага се превърна в любимия ми автор.Определено ще потърся книгата!Благодаря за инфото!

радвам се че съм полезна. наследих афинитета към Ремарк от майка ми. книгите му са повече от истински.

Дочете ми се днес този автор и исках да пусна нещо за него в блога си..разрових се из нета, с надежда че ще отрия нещо, което не съм чела на Ремарк и с удоволствие попадам на твоят пост, за което благодаря и аз. Вероятно ще открия и други книги по този начин. Харесват ми пасажите, които са подбрани...Аз съм най-присрастена към Черният обелиск, където има страхотни мисли за времето, представено като черния пипер на живота, като нещо, което не съществува и ...страхотни картини, леко и дълбоко едновременно описание на различен светоглед и т.н. Независимо, че случките, които описва и пресъздава са мрачни и тежки, книгите му ми действат зареждащо, оптимистично, придават смисъл на много от нещата, които правя...Продължавай все така с любов към стойностните автори и творби, днес малко хора четат, това си го знаем, но вярвам, че изкуството ще се запази и ще ни съхрани.
Вълшебни и окрилени дни с усмивка от мен!