Не става въпрос за трепет и страст,защото с времето тези неща остaват леко на заден план. Въпреки че огънят трябва да се подклажда,за да гори. Става дума за трайността. На любовта. И не просто срок на влюбване или годност на любовта, а онова чувство което те топли вечер и което ще те топли и занапред. Онази сигурност и спокойствие ,че дори след всичко преживяно, добро и лошо,остава искрата любов в сърцето.Остава уважението,приятелството,спомените, доверието.Остава всичко,което си е заслужавало и което все още си заслужава. Онова чувство че не си сам,нито самотен.Че си с човек, който ти дава много с толкова малко, който те познава с всичките ти кусури и пак може да ти се усмихне след тежък работен ден и да забрави за всичко, за да бъде с теб. Човек,който те обича въпреки всичко. Човек, който прощава,защото знае какво е истински важно и ценно. Който знае че това ,което има не заслужава да се загуби и затова го пази и всеки ден му показва,че държи на него... С чаша ароматно кафе в леглото, с бележка,на която пише “целувам те“, с любимо ястие за вечеря, с покана за танц и шептене в ухото...или когато заспива прегърнат до теб и се събужда така и на сутринта; когато ти мери температурата с устни допрени до челото през нощта и ти носи хапчета,за да ти мине; когато ти подарява книга и докато я четеш откриваш послание между думите; когато държи ръката ти без да има причина; когато знае, че се усмихваш защото навън грее слънце; когато те разбира с поглед или с едва започнато изречение; когато в края на спор ти казва че те обича...когато разбира че ти има нещо само като чуе гласа ти по телефона, когато предпочита да стои гушнат в теб вместо да отиде навреме на работа, когато уцелва подаръкът ти за Коледа, когато забелязва новата ти прическа, когато не те целува само за здравей и довиждане, когато правите любов не просто по навик, когато ти подарява картичка или ти пише любовно писмо,когато те открива в мелодия и му става хубаво.

Всеки по различен начин показва любовта си. За едни това може да е когато другият попива пяната от капучиното преди ти да се усетиш, за други може да е когато ти напомня за ваканцията преди две лета когато сте яли скариди, пили сте вино и сте слушали Ерос Рамацоти,а ти се чудиш как си спомня. Любов без граници. Любов на спомени и общи цели. Любов на откровения,сълзи, албуми от истини, разлъки и телефонни разговори, прегръдки в които ставаш цял. Любов, при която изреченията с малко думи са всъщност роман на Достоевски, а самите думи носят смисъл от друга планета,но ваша. Любов, която устоява на разстояния. Любов трудна да се опази от капризите на обстоятелствата, но не и невъзможна за опазване. Трайната любов,онази от книгите, с всички перипетии и спечелени битки. Има я. И си заслужава да се бориш за нея.

бях се запътила да си тръгвам,а ти...ти с този постинг ме върна.
благодаря ти за което!
благодаря ти, че въпреки всичките трудности и въпреки демоните, има причина. има я!!!

нужно е само да повярваш...и да тръгнеш!

:) dam :)

а ти как добре я познаваш :)

алоха, накара ме да се замисля...и осъзнах неща, на които не бях обърнала внимание :) Благодаря ти

има я и си заслужава :)

защото има и чуството любов с граници. Нищо ново под звездата Слънце. Това, което е любовта, не се чувствува. За нея не може да се говори, но е любовта.

Silence

Гласа ти трепти
шоколад стопен по Сух сняг
запотени стъкла
рисуват
как ли Те срещнах в
следобед наситен с вкус на
Анасон
листопади дъждовни ще ме
срещнат край
езерната страна откъдето
Индигови силуети са
Гласавете Ни
междувренно -
отшумяха ли Спомените за
погледа И син -
по стените бръшлян
попива уханието Му
огънче ден В
просторното легло
накацали чапли
разбуждат заспалото Небе
ръцете Ти обгръщат Ме
потъваш бавно в Мен
стонове възбуда
в Мен настръхват
изпълваш деня ми портокалов
най-сладкото табу
си Ти
боса по заспалите белези
на Моите спомени
поглед на гепард сънуващ
соната за пиано
тюрбан наплетен от момини сълзи
лиани от Портрети
Ти, Ти, Ти
Аз, Аз, Аз,
Ние, Ние, Ние
глътка абсент по
време на Любов
отдъхвам в Теб
играеш тази игра -
декори нарисувани -
с вкус попиващ Мен
разхвърлени дневници
намерени писма
запечатани с восък
пропътували Времето
зареяни в Нощта
Обичнея те

много е красиво...интересен начин за публикуване...

Любовта я има и това е видно от различните мнения тук.Тя съществува и е важен спътник на всеки един от нас. Семейна на съм повече от 15 години, и смея да твърдя че любовта е непроменена от първия ден..Няма навик, няма уважение има ЛЮБОВ. Важно е всеки да полага усилия за да я съхранява и да я поддържа. Любовта е като цвете..полагат се грижи, обновява се и както цветето расте така и любовта става неизмерима. Но всичко зависи от самите нас.

много си права! Когато знаеш,че си вложил частица от себе си, особено в любовта,всичко придобива друго значение.

Obi4ate se Skliu4vate Brak i ot tuk po4va 6tastieto Liubovta ne si otiva a se zasilva sled 7g i mislq 4e sled 77 6te e o6te po silna Za vs.koeto si izredila nqma kakvo da kaja No 6tom se s1zdava jivot dori 2 vsi4ko trqbva da e v izobilie Ot Moni

Любовта е прекрасно нещо. Стига някой да не те дебне да те накаже заради любовта ти. Тогава идва истинския кошмар.

този пост ме разстърси,...дълго време не можах да събера мислите си...благодаря ти,авторе!

kogato si razbrala kakvo e lubov - mnogo haresvam otkrovenieto v razsujdeniqta .
Blagodarq za tova!

и когато ни вдъхнови е редно да я запазим на всяка цена!

Толкова хубаво описание на онази истинската любов, която те прави щастлив и топли душата ти в тежки мигове. Докато четях, си спомних за едно наскоро прочетено стихотворение по темата, което съм си записала. Ето го:
Любовта
(от Армен Каприелян)

Любовта се измерва с търпение –
да очакваш любимия мъж.
Любовта се измерва с компромис –
да го правиш – не само веднъж.

Любовта се измерва с готовност
да протегнеш и двете ръце.
Любовта се измерва с желание
да дариш своето жарко сърце.

Любовта се измерва със сила –
да го срещнеш от щастие пиян.
Любовта се измерва с горчилка –
да е с друга и ти да си там.

Любовта се измерва със време –
да обичаш и старееш така.
Любовта се измерва с минутите
вплели бели нишки в твойта коса.

И така преминават годините.
Преминаваш и ти през света.
Любовта не се мери във граници.
Но тепърва разбираш това.

очарователно е! често губя вяра, че е възможно да изживея подобно нещо, обикновено трънчетата на преживяното не ми дават покой и бодват балона на сантименталните ми упования. Но има мигове, когато подобности се случват и на мен, не се чувствам единствената ?глупачка?, изпитваща подобни неща...сега любовта е принизена, но вярвам, че има винаги някой, който може да я извиси :-) пишеш красиво, зарадва ме, браво!