Прочетен: 10087 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2009 15:44
Не става въпрос за трепет и страст,защото с времето тези неща остaват леко на заден план. Въпреки че огънят трябва да се подклажда,за да гори. Става дума за трайността. На любовта. И не просто срок на влюбване или годност на любовта, а онова чувство което те топли вечер и което ще те топли и занапред. Онази сигурност и спокойствие ,че дори след всичко преживяно, добро и лошо,остава искрата любов в сърцето.Остава уважението,приятелството,спомените, доверието.Остава всичко,което си е заслужавало и което все още си заслужава. Онова чувство че не си сам,нито самотен.Че си с човек, който ти дава много с толкова малко, който те познава с всичките ти кусури и пак може да ти се усмихне след тежък работен ден и да забрави за всичко, за да бъде с теб. Човек,който те обича въпреки всичко. Човек, който прощава,защото знае какво е истински важно и ценно. Който знае че това ,което има не заслужава да се загуби и затова го пази и всеки ден му показва,че държи на него... С чаша ароматно кафе в леглото, с бележка,на която пише “целувам те“, с любимо ястие за вечеря, с покана за танц и шептене в ухото...или когато заспива прегърнат до теб и се събужда така и на сутринта; когато ти мери температурата с устни допрени до челото през нощта и ти носи хапчета,за да ти мине; когато ти подарява книга и докато я четеш откриваш послание между думите; когато държи ръката ти без да има причина; когато знае, че се усмихваш защото навън грее слънце; когато те разбира с поглед или с едва започнато изречение; когато в края на спор ти казва че те обича...когато разбира че ти има нещо само като чуе гласа ти по телефона, когато предпочита да стои гушнат в теб вместо да отиде навреме на работа, когато уцелва подаръкът ти за Коледа, когато забелязва новата ти прическа, когато не те целува само за здравей и довиждане, когато правите любов не просто по навик, когато ти подарява картичка или ти пише любовно писмо,когато те открива в мелодия и му става хубаво.
Всеки по различен начин показва любовта си. За едни това може да е когато другият попива пяната от капучиното преди ти да се усетиш, за други може да е когато ти напомня за ваканцията преди две лета когато сте яли скариди, пили сте вино и сте слушали Ерос Рамацоти,а ти се чудиш как си спомня. Любов без граници. Любов на спомени и общи цели. Любов на откровения,сълзи, албуми от истини, разлъки и телефонни разговори, прегръдки в които ставаш цял. Любов, при която изреченията с малко думи са всъщност роман на Достоевски, а самите думи носят смисъл от друга планета,но ваша. Любов, която устоява на разстояния. Любов трудна да се опази от капризите на обстоятелствата, но не и невъзможна за опазване. Трайната любов,онази от книгите, с всички перипетии и спечелени битки. Има я. И си заслужава да се бориш за нея.
благодаря ти за което!
благодаря ти, че въпреки всичките трудности и въпреки демоните, има причина. има я!!!
28.01.2009 20:48
Silence
28.01.2009 22:59
шоколад стопен по Сух сняг
запотени стъкла
рисуват
как ли Те срещнах в
следобед наситен с вкус на
Анасон
листопади дъждовни ще ме
срещнат край
езерната страна откъдето
Индигови силуети са
Гласавете Ни
междувренно -
отшумяха ли Спомените за
погледа И син -
по стените бръшлян
попива уханието Му
огънче ден В
просторното легло
накацали чапли
разбуждат заспалото Небе
ръцете Ти обгръщат Ме
потъваш бавно в Мен
стонове възбуда
в Мен настръхват
изпълваш деня ми портокалов
най-сладкото табу
си Ти
боса по заспалите белези
на Моите спомени
поглед на гепард сънуващ
соната за пиано
тюрбан наплетен от момини сълзи
лиани от Портрети
Ти, Ти, Ти
Аз, Аз, Аз,
Ние, Ние, Ние
глътка абсент по
време на Любов
отдъхвам в Теб
играеш тази игра -
декори нарисувани -
с вкус попиващ Мен
разхвърлени дневници
намерени писма
запечатани с восък
пропътували Времето
зареяни в Нощта
Обичнея те
30.01.2009 14:27
28.02.2009 21:44
Blagodarq za tova!
Любовта
(от Армен Каприелян)
Любовта се измерва с търпение –
да очакваш любимия мъж.
Любовта се измерва с компромис –
да го правиш – не само веднъж.
Любовта се измерва с готовност
да протегнеш и двете ръце.
Любовта се измерва с желание
да дариш своето жарко сърце.
Любовта се измерва със сила –
да го срещнеш от щастие пиян.
Любовта се измерва с горчилка –
да е с друга и ти да си там.
Любовта се измерва със време –
да обичаш и старееш така.
Любовта се измерва с минутите
вплели бели нишки в твойта коса.
И така преминават годините.
Преминаваш и ти през света.
Любовта не се мери във граници.
Но тепърва разбираш това.