Есента ми мирише на ябълки и бяло вино.

Обичам да ходя с ръце в джобовете и да слушам звуци.

Есента я чувам като акустична китара. Струните й са капки дъжд,които карат косата ми да се къдри. Мелодията й е тиха и нежна , като прелистване на страници от книга. Но докосва. С лиричност и носталгия. 

Мисля,че есента е прекрасен сезон за писане на писма. Липсва ми едновремешното писане върху хартия.Има много творчество и романтика в писмата. Дори в бележки с послание.Или картички. За мен картичка с пожелание ,което докосва е много по-трогателно от подарък.

Преди врeме чух,че ако обичаш смокини ще имаш труден живот.Същата глупост като тази,че ако гледаш рибки, вървиш към дъното. А хората, които го казват не знаят ,че дъното е толкова пъстро,колкото заровено съкровище и че сладкото от смокини е толкова хубаво,колкото чакано октомврийско слънце .