---

*
***
****

Барабан и чинели зазвъняха в главата й. Толкова силно думкаха, че за малко не получи пристъп на паника. Излизането от стаята беше много трудно.Успя някак си. Дори в другата стая я следваше натрапващия звук на дрънкане. Дрън-дрън-дрън... шумът отекваше като камбанен звън...бум-бум-бум! Главатa й щеше да експлодира...тежестта наклони в посока към очите. Погледът се премрежи и получи леко замайване...какво толкова имаше да мисли?... да се задържи в момент на избухване костваше толкова много усилия...
          Пху! Изохка, въздъхна дълбоко... но въздухът, който търсеше и който искаше да й влее нови сили, липсваше....нямаше го...не можа да достигне до белите й дробове...пфууу!!! Още по-дълбока въздишка. Омръзна й....просто искаше да се скрие, да избягa...
       Напрежението си казваше думата. Във въздуха не намираше спасение...Във въздуха летеше треперливото стресово положение, което я беше обхванало.... здравият разум понякога си тръгваше неусетно....затваряше вратата след себе си толкова тихо,  все едно крадец се промъкваше и се измъкваше спотаено....
       Вълни на нервен взрив нахлуваха в гърдите й. Пръскаше се по шевовете на гърлото й....нервите излезнаха под формата на суетене....сдържаше се едва...вървеше по острието на бръснача. Да запази равновесие беше твърде нелесно.  Кроткото й личице придоби разтревожен вид. Руменината по бузите й превзе цялото й тяло...все едно имаше температура.....
       В празното пространство се носеше мирисът на непроизнесени решения...бам-бам-бам!....следваше я навсякъде...когато трябва да запазеше самообладание го спазваше...но я обладаваше задушаващото чувство на непокорство над ситуацията....
       Какво трябваше да направи, за да се справи с опърничевата ситуация? ...да затвори вратата и да отвори другата врата?.... да продължи напред?...с нови сили, изпокрити някъде в нея, но изнамерени отново в името на светлото настояще....искаше да успее да ги запази за по-дълго време...за себе си...
  Бум!
  Изтряска и последният барабан и се разби на хиляди парченца из стаята.....

---

Ами каквото иска...в крайна сметка всичко си опира до нея, до нейния живот...вратите, силите, и всичко са си нейни...дори барабаните...може просто да опита да засвири друга мелодия с тях...музиката на живота си всеки сам си я пише, нали така?

страшничко е това, дето го описваш. Даркнесд е прав, като казва, че трябва да се направи музика от гласовете в главата...

за да започнеш да пишеш нова мелодия с мислите в главата,трябва да смениш честотите,на които си бил. да изтриеш минорните ноти и да засвириш мажорни :)и така неусетно да превърнеш барабаните в арфа,а чинелите в пиано...